Всичко започна неодавна когато бях в средата на девети клас.Тогава исках да имам връзка,която да е вечна с човек,който да ме обича истински.
Всичко започна на бъзик,но се превърна в нещо наистина истинско за мен.Имахме невероятни мигове заедно.Всичко беше просто перфектно.Докато един ден просто се скарахме и всичко рухна.Липсва ми.Обичам го.
Дори когато бях на море всичко ми напомняше за него.На където и да се обърнех виждах щастливи двойки и ми ставаше много кофти,защото той не беше до мен.Слънцето не беше така ярко,както когато той беше с мен.Беше слабо и недостатъчно за да ме изпълни с енергия.Въздухът не беше същия,както когато го дишаме заедно.Задушавах се без него.Вълните ми напомняха за фонтаните на НДК.Дори когато на няколко пъти усещах смъртта,нещото за което веднага се сещах беше той.Само и единствено той.
Исках да си тръгна възможно най-скоро.Получи се.Прибрах се в София.Всичко ми изглеждаше супер странно,но и много приятно.Дори да бях сама в нас,аз усещах присъствието му до мен.На следващия ден се видяхме.Имах чувство,че не го бях виждала от години,но връзката ни беше перфектна.Не се бяхме виждали само от 10 дена,а за мен бяха като 10 години.Всичко беше идеално,докато не дойде днешния ден.Казах неща,които никога не съм и помисляла,че ще ги изрека и то на него.Но го направих.
Не знам коя част от мен самата ме накара да го направя,но успях.И сега това,от което се страхувах се случи.Не искам да го губя.Той е всичко за мен.Не мога да си представя и ден без него.Той е част от мен.Той промени живота ми за супер кратко време.Не мога да го пусна да е далеч от мен.Обичам го.Обичам го.Обичам го.Само и единствено Николай.
Няма коментари:
Публикуване на коментар