The ...

Любов..Омраза..Болка..Желание..Страст..Ревност..Мечти..Сънища..Кошмари..Недоволство..Пъти без теб..Не знаех,че те губя..Крачех в друга посока..Що?..Страх..Надежди..Mиражи..Чужди очи..Самота..Игра на думи..Месец един..Разделени от съдбата..Времето не лекува..Спомена тежи..Наистина горчи..Моля те прости..Защото ме боли..Спомни си..Нашите моменти..Поглеждам наляво..Поглеждам надясно..Къде си?..Питат две очи..Няма те..Потичат две сълзи..Виж аз плача..Както никога до сега..Не мога да те имам..Но мога да те искам..Без сили..Сърцето си да стискам..След всичко преживяно..Как мислиш..Пука ли ми?..Обичам те..

. . .

Докато слушах една доста стара песничка се замислих нещо.Защо когато заобичаш някой истински трябва да го загубиш?Защо не могат ангелите да изчакат до край,а ти го отнемат?И то точно тогава,когато най-малко очакваш.Винаги съм си мечтала да умра първа,преди всички други,които обичам,само и само за да не разбера в деийствителност колко голяма е болката от това.Но дали мечтата ще стане реалност?Винаги ли това,което искаш най-силно се сбъдва?Или всичко това са просто митове?Не знам.Никой не знае...