Не вярвам ...

Казват,че на Коледа се случват чудеса..Защо тогава защо не се случват на мен?Нима съм нещо по-различно от останалите хора?Нима съм по-лоша от тях?Какво повече искам от тях? ... 
Искам спокойствие,само и единствено спокойствие.Омръзна ми заради хората,с които живея да искат д абъда такава,каквато не съм.Не искам заради тях аз да се държа по този малоумен начин,с който отблъсквам всичките си приятели.Искам промяна,искам едно съвсем нормално семейство,което да ме обича и да държи на мен.Да ме приемат такава каквато съм и да не искат от мен да се променя,само защото така им изнася.Нима и те са от тези,които виждат само това,което искат?Не разбират ли,че ме нараняват по някакъв начин?Не мога ли да имам собствено мнение и те да не искат от мен да го променя,само защото то може да е грешно?Не са ли те хората,които ще ми помогнат да различа грешното от вярното по напълно обикновен начин,без викове,без крясъци..Просто с разговор?


И въпреки всичко исках само и еиднствено спокойствие ....

The ...

Любов..Омраза..Болка..Желание..Страст..Ревност..Мечти..Сънища..Кошмари..Недоволство..Пъти без теб..Не знаех,че те губя..Крачех в друга посока..Що?..Страх..Надежди..Mиражи..Чужди очи..Самота..Игра на думи..Месец един..Разделени от съдбата..Времето не лекува..Спомена тежи..Наистина горчи..Моля те прости..Защото ме боли..Спомни си..Нашите моменти..Поглеждам наляво..Поглеждам надясно..Къде си?..Питат две очи..Няма те..Потичат две сълзи..Виж аз плача..Както никога до сега..Не мога да те имам..Но мога да те искам..Без сили..Сърцето си да стискам..След всичко преживяно..Как мислиш..Пука ли ми?..Обичам те..

. . .

Докато слушах една доста стара песничка се замислих нещо.Защо когато заобичаш някой истински трябва да го загубиш?Защо не могат ангелите да изчакат до край,а ти го отнемат?И то точно тогава,когато най-малко очакваш.Винаги съм си мечтала да умра първа,преди всички други,които обичам,само и само за да не разбера в деийствителност колко голяма е болката от това.Но дали мечтата ще стане реалност?Винаги ли това,което искаш най-силно се сбъдва?Или всичко това са просто митове?Не знам.Никой не знае...

Просто нещо .. Недовършено естествено . .

Всичко започна неодавна когато бях в средата на девети клас.Тогава исках да имам връзка,която да е вечна с човек,който да ме обича истински.
Всичко започна на бъзик,но се превърна в нещо наистина истинско за мен.Имахме невероятни мигове заедно.Всичко беше просто перфектно.Докато един ден просто се скарахме и всичко рухна.Липсва ми.Обичам го.
Дори когато бях на море всичко ми напомняше за него.На където и да се обърнех виждах щастливи двойки и ми ставаше много кофти,защото той не беше до мен.Слънцето не беше така ярко,както когато той беше с мен.Беше слабо и недостатъчно за да ме изпълни с енергия.Въздухът не беше същия,както когато го дишаме заедно.Задушавах се без него.Вълните ми напомняха за фонтаните на НДК.Дори когато на няколко пъти усещах смъртта,нещото за което веднага се сещах беше той.Само и единствено той.
Исках да си тръгна възможно най-скоро.Получи се.Прибрах се в София.Всичко ми изглеждаше супер странно,но и много приятно.Дори да бях сама в нас,аз усещах присъствието му до мен.На следващия ден се видяхме.Имах чувство,че не го бях виждала от години,но връзката ни беше перфектна.Не се бяхме виждали само от 10 дена,а за мен бяха като 10 години.Всичко беше идеално,докато не дойде днешния ден.Казах неща,които никога не съм и помисляла,че ще ги изрека и то на него.Но го направих.
Не знам коя част от мен самата ме накара да го направя,но успях.И сега това,от което се страхувах се случи.Не искам да го губя.Той е всичко за мен.Не мога да си представя и ден без него.Той е част от мен.Той промени живота ми за супер кратко време.Не мога да го пусна да е далеч от мен.Обичам го.Обичам го.Обичам го.Само и единствено Николай.